Тотален крах, ще има кучета за трюфели, които ще се разхождат по улиците", заяви ловецът на трюфели от Разград Пламен Пенев. В закона е информация за трюфелитеписано, че се забранява продажбата и препродажбата на трюфели, които са без съответна документация за произход. Бяхме придружени от 3 ловни кучета, които първо търсиха трюфели и след това с радост ги показваха", заяви Герчо Герчев от варненската туристическа агенция Франга, който е научил за прекрасната екскурзия от Николай Панайотов- Дарзалас и ще я включи в програмата на своите групи от Полша тази година. Трюфел е годна за ядене подземна гъбичка. Практикуващите често се занимават с внимателно наблюдение, медитация или други спиритуални практики, водене на дневник и други, за да стигнат до прозрения от своите преживявания и да ги интегрират в живота си. Psilocybe mexicana до сих пор растет в Мексике в сезон дождей, особенно часто встречается в штатах Оахака, Мичоакан, Пуэбла и других. Также он предпочитает обитать в местах, где ранее произошли оползни, и других районах, свободных от растений в период мексиканского сезона дождей (с мая / июня до сентября / октября).

Они имеют серебристо-голубой металлический блеск, благодаря чему их легко отличить от других видов, в соответствии с «Psillow». По этой причине указанные грибы являются хорошим началом для новичка, но также могут разочаровать тех, кто уже имел опыт с Psilocybe cubensis, и едет в Мексику специально, чтобы попробовать их. Они также могут быть обнаружены на опилках и обломках лиственных пород. Это лесолюбивый гриб, его можно найти на гниющих бревнах лиственных пород деревьев или недалеко от них, «особенно вблизи речных систем», пишет Стамец. Они называли его «Теонанакатль», что означает «плоть богов». Сегодня в Мексике их часто называют «Pajaritos», что означает «маленькие птички». Psilocybe caerulescens известны как «Derrumbes» (что означает «оползневые грибы») в Мексике, где они растут в дикой природе. Они растут в Коста-Рике, Мексике, Южной Америке и даже в Австралии, Африке (включая Южную Африку и Мадагаскар), Таиланде, Японии, Новой Зеландии и Европе (включая Францию и Испанию). България се появява на международната карта с залежи от трюфел едвам през последните 15 години, само че пък има огромен капацитет даже за обработване на скъпоценния естествен подарък. Реколтата се появява 5-7 години след засаждането на разсад.

Петър Борисов е ловец на трюфели. Историята на шоколадовите трюфели започва преди повече от век във френския град Шамбери. Тази рядка гъба се среща в горите на България и е истинска наслада за небцето. Идеята за тях е на местния сладкар, на когото свършил шоколада точно в навечерието на Коледа. Тези ценни гъби са оценени от всички видове култури още от времето на гръцките философи и са били консумирани заради изискания си вкус и заради ревитализиращия и афродизиак ефект. Тези количества ни правят един от основните износители на трюфели в света. Тези средства се връщали още първата плододайна година и се генерира двойна печалба, която двойно нараствала всяка следваща година. Предстои DiVino TOP 50 за 2023 Научете първи кои са най-добрите български вина за отминалата година! Когато карамелът е готов, го изливаме внимателно върху хартия за печене, разстлана върху голяма дъска или кухненски плот. А най-добре обучените, но това е изключителна рядкост, го взимат в устата си и го донасят на стопанина. Белите трюфели са заредени с есенциални мастни киселини, които помагат на кожата ни да запази естествените си нива на влага. Разбира се нейните находища се пазят в абсолютна тайна от онези, които са ги открили веднъж.

Оставяме го да изстива.Междувременно за 2 - 3 минути запичаме лешниците на сух тиган, след което ги разпределяме равномерно върху карамела. Слагаме толкова сметана, колкото да получим желания от нас цвят на карамела. И така, човекът не се предал, събрал колкото успял шоколад от свои колеги и забъркал първите шоколадови трюфели. В това състояние гъбите могат да се съхраняват до шест месеца. Считается, что именно этот вид использовали в своих церемониях ацтеки до испанской колонизации. Этот вид продолжает расти в горной цепи Сьерра-Мадре. Из-за того, что они в некоторой степени похожи на вид «Liberty Caps» («шляпки свободы») и живут в схожих условиях, Пол Стамец назвал их «Мексиканские шляпки свободы». Тем не менее, имейте в виду, что синие колокольчики очень похожи на токсичный вид Galerina marginata. Их наркотическое воздействие варьируется от низкого до умеренного, и поэтому «путешествие» может быть не очень длинным. Panaeolus cyanescens очень похож на Panaeolus tropicalis, который также содержит псилоцибин и растет в аналогичной среде.